Д-р Желю Митев Желев

Роден на 3 март 1935 година в с. Веселиново, Шуменско.

1958 г. - Завършва Философия в Софийския университет
Член на БКП /1961-65г./. Изключен от партията и изселен от София за критика на Лениновото определение на материята.
Отказана му е защита на кандидатската дисертация на тема “Философското определение на материята и съвременното естествознание”.

От 1966 до 1972 година принудително е въдворен да живее в селото на жена си - Грозден, Бургаско. Тук написва кандидатска дисертация на тема: “Модални категории”, която успява да защити през 1973г. в Софийския университет.
През 1967 г. в с. Грозден завършва “Тоталитарната държава”, която по-късно ще излезе под заглавието “Фашизмът”.

От 1972г. до 1974 г. работи като социолог в Института за художествена самодейност в София, но и от там е уволнен.

През 1975 г. спечелва конкурс за н.с. II степен в Института по културата, където работи като старши научен сътрудник до 1989г.
През 1982г. успява да публикува “Фашизмът”, в отговор на което властите закриват секцията “Култура и личност”, на която той е ръководител, изваждат го от състава на Научния съвет като го зачисляват в друга секция.

През 1987 г. след продължителни борби успява да защити докторската си дисертация на тема: “Релационна теория за личността”.
Той е основател на “Клуба за гласност и преустройство” /на 3 ноември 1988г./, за което в началото на 1989 година е уволнен от Института по културата, заедно с още петима негови колеги, също членове на Клуба.

На 7 декември 1989 г., като обединява всички опозиционни движения и партии, създава Съюза на демократичните сили. Той е избран и за пръв Председател на Координационния съвет на СДС.

След изборите за ВНС през м. юни 1990г. е избран за Председател на Парламентарната група на СДС.

На 1 август 1990 г. е избран за Президент на Република България от VII-то ВНС.

На 19 януари 1992 г., съгласно новата Конституция е избран за Президент на Република България чрез прекия вот на народа. Така той става първия демократично избран държавен глава.
Като Президент на Републиката, съгласно чл.100 от новата Конституция /приета на 12 юли 1991г./ той е Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България, назначава и освобождава висшия команден състав и удостоява с висши военни звания.

Веднага след приключването на президентския мандат през януари 1997 г., основава Фондация “Д-р Желю Желев”.

През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват най-изтъкнати политици и интелектуалци от балканския регион.

Научни звания
Президентът Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ /1992г/; Университета в гр.Мейн - САЩ /1993г./; Университета в Тел Авив /1993г./; Университета Хатидже в Анкара /1994г./; Университета в Сеул /1995г./; Университада Модерна в Лисабон /1995г./, Американския университет в Благоевград /1996г./ Славянския университет в Баку, Азербайджан /2002 г./; Югозападен университет “Неофит Рилски” – Благоевград (2004 г.).

Награди
Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” /1991г./, на международната награда с медал “За заслуги към Европа” /1993 г./ и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана /1996г./.
Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.

Почетен член е на Ротъри клуб - Ню Йорк.