| |
Желю Желев завършва висше образование
- през 1958 г. в Софийския университет “Св. Климент
Охридски”, специалност философия. През 1960 г. е приет
за член на БКП. През 1961 г. спечелва конкурс и е назначен
за редовен аспирант към катедра “Философия” в Софийския
университет. В подготвения дисертационен труд “Философското
определение на материята и съвременното естествознание”
и в някои предадени за печат научни статии ( например
“Критика за Лениновото учение за материята”, 1963 г.)
още тогава критикува марксистко-ленинската теория, като
се обявява за “пълно и окончателно разгромяване на догматизирания
марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения” ( Петко Симеонов,
“Голямата промяна, с. 622-626). Отпечатва дисертацията
си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява
в средите на научната и художествена интелигенция по
системата “Самиздат”. За тази дейност е изключен от
БКП като антимарксист и антиматериалист, нямащ нищо
общо с идеологията на партията.(1965). По-късно е уволнен
от университета и “по етапен ред” изгонен от София,
а дисертацията не е допусната до защита. Дори му е отнето
временно софийското жителство и той се установява в
селото на съпругата си в с. Грозден, окръг Бургас. Там
през 1967 г. написва книгата си “Тоталитарната държава”,
издадена едва през 1982 г. под заглавие “Фашизмът”(тираж
10 000 екземпляра, от които иззети около 4 000, 3 седмици
след пускането й по книжарниците). Ръкописът е предлаган
безуспешно в редица издателства и е връщан под благовидните
предлози за претрупаност на издателските планове и липса
на хартия. Междувременно той се разпространява ръчно,
а Радой Ралин е първият му читател и разпространител.
През 1968 г. инвазията на войските на Варшавския договор
в Чехословакия осуетява подписването на договор за издаването
му в Прага.
През 1972 г. Желев отново се завръща в София, работи
като социолог в Центъра за художествена самодейност,
през 1974 г. защитава успешно кандидатска дисертация
“Модалните категории” и от 1975 г. е назначен научен
сътрудник, а през 1979 г. - старши н.с. в Научно-изследователския
институт по култура. През 1980 г. на симпозиум в град
Велико Търново той критикува развитието на хуманизма
в СССР, което предизвиква остра критика на съветските
участници. През 1986 г. книгата “Фашизмът” е високо
оценена в Китай, в Академията за западна философска
и социологическа литература, и също е била пред издаване.
През октомври 1987 г. Желев защитава докторска дисертация
“Релационна теория на личността”.
“Фашизмът” (“Тоталитарната държава”) е главният труд
на Желю Желев, изправил на нокти апарата на Държавна
сигурност и висшите партийни функционери. Макар никъде
да не прави аналогии, философът привежда документален
материал и го организира така, че става ясна ужасяващата
истина: между нацистка и комунистическата политически
системи не само няма съществени разлики, но доколкото
ги има, те не са в полза на комунизма. Дори само заглавията
на отделните глави са красноречиви: “Срастване на държавния
апарат с партийния”, “Тотално обхващане на населението
в казионни организации”, “Авторитарен начин на мислене
с култ към националния водач” и т.н. Желев лансира схема
за разпадането на тоталитарните системи: през военна
диктатура към многопартийна либерална демокрация, определяйки
съветската перестройка като възможна алтернатива на
военната диктатура.
Тримата редактори пряко свързани с издаването на книгата
в изд. “Народна младеж” са уволнени, тежки партийни
наказания получават външният редактор проф. Иван Славов
и рецензентите проф. Кирил Василев и проф. Николай Генчев.
Разбира се, не е била възможна много ярка репресия срещу
една все пак афиширана като “антифашистка” книга...
Всичко сторено срещу “Фашизмът” подейства като наливане
на масло в огъня. Тя се превръща в легенда. Съответните
отдели на ЦК на БКП организират написването на разгромяваща
рецензия, подписана от Митрю Янков “За научен, марксистко-
ленински анализ на фашизма”, излязла в бр. 12 на сп.
“Философска мисъл”(1982). Разбира се, Желев не приема
статията, изпраща отворено писмо до редакцията и предупреждава,
че ще я съди.
Държавна сигурност изготвя пребогато досие на Желю Желев.
Документирани са дори такива негови изказвания като
“има два вида социализъм - научен и реален; научният
не е реален, а реалният е ненаучен”, “социализмът в
България има два етапа - грешки на растежа и растеж
на грешките” и други подобни. Особено внимание е обърнато
на статията му “Левски като историческа личност”(1987),
в която се говори за социалистическата спекулация с
идеите на Апостола на българската свобода; през април-май
с.г. в лекции в Дома на киното - София развива “релативистките”
си теории за развитие на личността. На открито партийно
събрание през декември 1987 г. в централата на Българските
професионални съюзи в лекцията “Човекът и неговите личности”
Желев прави съпоставка между Ленин и Хитлер, предизвикала
бурни реакции. Из досието: “По различни поводи и пред
различни среди Желев нееднократно изразявал негативното
си отношение към социалистическата действителност у
нас. Заявявал, че правото на глас се вземало чрез борба,
че партията грубо администрирала, и че у нас има култ
към личността. Желев подстрекавал чрез свои връзки към
реакция младите хора, на които сега било времето да
се борят. Очаквал създаването на ново демократично правителство.”
( сб. “Шесто управление срещу неформалните организации
в България” с.264-265).
Заради неговата опозиционна дейност ДС започва “Дело
за оперативна разработка” още през м. октомври 1983
г.: “ДОР “Философ” с окраска на “идеологическа диверсия”
е заведено в отдел 011 управление 06-ДС през м. октомври
1983 г. на Желю Митев Желев...” През пролетта на 1989
г. Шесто управление предлага на Главно следствено управление
да образува срещу Желев предварително производство с
цел да го подведе под чл. 273 на НК за антидържавна
дейност. Само ускорените промени в тогавашния Съветски
съюз, Централна Европа и у нас осуетяват съдебния процес...
Желю Желев развива активна дейност при подготовката
и организирането на Обществения комитет за екологична
защита на град Русе ( основан на 8 март 1988 г.), агитира
и привлича членове. Той е “бащата”, един от основните
организатори на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството
(КПГП), в който участват и партийни дисиденти, и пръв
негов председател, като в изказването си на първото
общо събрание на Клуба на 2 ноември 1989 г. в кино “Петър
Берон” открито лансира идеята си за обединяване на неформалните
структури в общ фронт ( което става на 7 декември 1989
г., когато се основава Съюзът на демократичните сили
(СДС) и Желев е избран за негов пръв председател). На
19 януари 1989 г. участва в закуската на 12 български
дисиденти с френския президент Франсоа Митеран при посещението
му в България Активно участва във всички митинги и шествия
през периода ноември-декември 1989 г. като в напрегната
обстановка на митинга на 14 декември 1989 г., свикан
с основното искане за премахване на чл. 1 от конституцията
за ръководната роля на БКП, успокоява духовете и е основният
фактор за мирния му завършек, изобщо за българската
нежна революция.
Желев и КПГП са в центъра на вниманието на западните
радиостанции и българските емигрантски организации;
той дава редица интервюта по радио “Свободна Европа”,
“Дойче веле”, Би Би Си, радио “Гласът на Америка”. Желев
нееднократно декларира там и в срещи с чужди дипломати,
че е убеден в разпадането на социализма като система.
След демократичните промени през ноември-декември 1989
г. Желю Желев е председател на Координационния съвет
на Съюза на демократичните сили, оглавява опозицията
на Националната кръгла маса ( 3 януари -15 май 1990
г.) Великото народно събрание го избира за президент
на Република България ( 1990-1991г.) Той е първият демократично
избран президент чрез прекия вот на народа.
|
|
